За My Moon

Скъпи, дами, тази страница означава много за мен и Ви благодаря, че сте избрали да я прочетете!

My Moon се роди от нишката между три поколения жени — мен, майка ми и баба ми. Днес, когато и двете вече не са до мен физически, този бранд е начин да продължа разговора ни — тих, личен и пълен с любов. Да превърна липсата в светлина. Да покажа, че въпреки болката, женската сила не се прекъсва, тя се предава.

Няма как да разкажа за My Moon без да споделя малко и за тях. Все пак те са в основата на всичко.

Имах една от тези баби в чието присъствие пораснахме, ние не ходихме "на гости при баба", ние слизахме при баба на долния етаж.
Баба беше от хората които не помня някога да съм видала тъжни. Винаги усмихната, с гордо вдигната глава и страхотно чувство за хумор.
През съзнателния ми живот тя беше "шивачка". С годините научавах, че е била много добър професионалист и учител на по младите. А като остаря си беше кварталната шивачка, която взимаше малко, работеше качествено и обожаваше да си говори с хората. Истински чиста душа. Толкова много време съм прекарала при нея докато шие, че помня всяко движение на ръцете ѝ до ден днешен.

Мама от своя страна беше учителка. Тук думите не стигат, каквото и да кажа няма да бъде достатъчно да опиша човекът благодарение на когото съм на тази земя. Може би някой ден...
Въпреки, че по мое време не шиеше почти изобщо дрехите и историите си стояха като доказателство за едно отминало време. Обожаваше модата и винаги се стараеше да изглежда добре в нейн си стил. Буквално имаше бижу за всяка дреха в гардероба си, а той не беше никак малък.
Нейната специалност са били бродериите. Просто не можела да спре да прави бродерии. Все още нося костюмите, полите и роклите, които е шила за себе си. Дори сватбената си рокля е направила съвсем сама.
Помня една история в която е била на 12 години и е трябвало да ушие цял комплект бебешки пелени и да ги бродира, понеже баба не е била у дома. Няма нужда да казвам, че се е справила перфектно.

Тук се появявам аз - Василена.
Завърших езикова гимназия в родният ми град, след това "Маркетинг" и накрая станах програмист. За себе си мога да кажа, че от малка обожавам модата, дрехите и всичко свързано с тях.
С баба и майка като моите е ясно, че повечето ми дрехи докато растях бяха създадени от тях. Костюми с поли, панталони, рокли... много исках като червената пола на Шарика от видеото на "Hips don't lie", та на един 24ти май съм с червена пола като на Шакира.
Докато не пораснах и не започнах сама да правя дизайните. С рисунка и мама под ръка отивахме до магазина за платове да купуваме най-подходящият плат за следващият ми проект. Тогава изобщо не знаех имената на материите, но щом ги видех и докоснех бях сигурна коя е правилната, просто имах усещане. До голяма степен и до днес функционирам по същия начин.

Животът не се разви в модна или артистична посока противно на очакванията ми. Преди да се роди идеята за My Moon бях в дупка. Бях изгубила единствените две жени в живота си в рамките на 2 години, работех като програмист и бях изключително нещастна от начина по който се развивам нито нагоре, нито надолу, застинала в пространството. Докато един ден не взех решението да напусна без да имам план за действие... просто знаех, че имам 3 месеца да реша какво ще правя. Започнах с търсене на работа в ИТ сферата и възможностите изобщо не закъсняха, но нещо все не давах 100% от себе си, не бях достатъчна. Започнах да осъзнавам, че не е моето, колкото и да ми се иска.

Като всеки "сдухал" човек, който "не може да се "стегне"", прекарвах доста време в социалните мрежи и постоянно попадах на постове за корсети които могат да се носят в ежедневието и изглеждат просто великолепни.
Често търсех и проверявах от къде мога да се сдобия с такъв, но никъде не откривах варианти достатъчно задоволителни за нашата държава, като доставка, цени и условия.
Измежду всичкото лутане просто си стоеше едно желание да имам подобен корсет и си казах, "Окей, щом не мога да ги открия, ще си направя сама. А ако ми се получи защо да не започна да правя и за други дами като мен, които харесват този стил." Това беше зародишът на една идея, която прерасна в план и към днешна дата е напълно реална.

Защо името “My Moon”?
В този така тежък период много обичах да наричам любимите си хора "Слънце", докато един от тези хора в разговор не ми каза:
"Щом аз съм слънцето, то ти си "Луната", "Моята Луна"..."
Сякаш всички лампички в главата ми светнаха в този момент, "моята луна", "My Moon", "Май Муун", "маймун"...
Мама ме наричаше "моята маймунка", последната мартеница която ми подари беше глава на маймунка, и до ден днешен през март може да ме видите окичена с нея. Знам, че не бива да слагам миналогодишни мартеници, но тази е специална.
Името просто само си дойде и нишката помежду ни се свърза отново.

My Moon е моята нишка — отражение на вътрешния ми свят, в който жените не се състезават, а се подкрепят. Свят, в който всяка от нас има свободата да бъде истинска, уязвима, красива и могъща. Пространство за себеизразяване, сътворено с любов към детайла, с уважение към ръчното и с вдъхновение от онази тиха женска сила, която преминава през поколенията.

My Moon не е просто бранд. Това е почит към всички майки, дъщери, приятелки и сестри. Това е покана към всяка жена да се свърже със себе си и да засияе в своята пълна светлина.

За майка ми Лидия, нейната майка и моя баба - Анастасия и майката на баща ми - баба Дана, защото тези жени са всичко което съм аз!